Дебел PVC лист с едностранно PE фолио

Историята на PVC:

Поливинилхлоридът е открит още през 1835 г. от американеца В. Рено, когато слънчевата светлина облъчва винилхлорида, за да генерира бяло твърдо вещество, тоест бърз хлорен Zene. PVC е открит два пъти през 19-ти век, веднъж от Анри Виктор Реньо през 1835 г. и веднъж от Ойген Бауман през 1872 г. И в двата случая полимерът се появява като бяло твърдо вещество в чаша с винилхлорид, поставена на слънчева светлина. В началото на 20-ти век руският химик Иван Остромисленски и немският химик от Грийсхайм-Електрон Фриц Клате едновременно се опитват да използват PVC за търговски цели, но трудността е как да се обработва този твърд, понякога крехък полимер. През 1912 г. германецът Fritz Klatte синтезира PVC и кандидатства за патент в Германия, но не може да бъде разработен подходящ продукт преди изтичането на патента.

През 1926 г. Waldo Semon от BF Goodrich Company синтезира PVC и кандидатства за патент в Съединените щати. Waldo Semon и BF Goodrich Company разработиха метод за пластифициране на PVC чрез добавяне на различни добавки през 1926 г., което го направи по-гъвкав и по-лесен за обработка материал и скоро намери широк спектър от търговски приложения. През 1914 г. е установено, че използването на органични пероксиди може да ускори полимеризацията на винилхлорида. През 1931 г. немската компания приема метода на емулсионна полимеризация, за да реализира промишленото производство на поливинилхлорид. През 1933 г. WL Simon предлага да се използва разтворител с висока точка на кипене и трикрезил фосфат за нагряване и смесване с PVC, които могат да бъдат преработени в меки поливинилхлоридни продукти, което прави истински пробив в практическото приложение на PVC. Британската компания Bonemen Chemical Industry Company, American Union Carbide Company и Goodrich Chemical Company разработиха суспензионната полимеризация на винилхлорид и приложението за обработка на PVC почти едновременно през 1936 г. За да се опрости производствения процес и да се намали консумацията на енергия, френската компания Saint-Gobain разработи метода на полимеризация в насипно състояние през 1956 г. През 1983 г. общото световно потребление е около 11,1 млн. т, а общият производствен капацитет е около 17:6 млн. т; това беше вторият най-голям сорт пластмаса след производството на полиетилен, което представлява около 15 процента от общото производство на пластмаса. Китайското собствено проектирано производство на PVC е пуснато в пробно производство в химическия завод Liaoning Jinxi през 1956 г. Устройството 3kt е официално индустриализирано през 1958 г., а производството през 1984 г. е 530.9kt.

PVC е индустриализиран в началото на 30-те години на миналия век. От 30-те години на миналия век, за дълго време, производството на полихлоретилен винаги е било на първо място в света на пластмасите. В края на 60-те години на миналия век полиетиленът замени PVC. Понастоящем, въпреки че PVC пластмасите са изместени на второ място, продукцията все още представлява повече от една четвърт от общото производство на пластмаса. Преди 60-те години на миналия век производството на мономерен винилхлорид се основава основно на ацетилен от калциев карбид, тъй като производството на калциев карбид изисква много електроенергия и кокс, а цената е висока. След индустриализацията на оксихлорирането на етилен за производство на винилхлорид в началото на 60-те години, страните се обърнаха към по-евтиния петрол като суровина. Освен това, тъй като голяма част от суровината на PVC (около 57 процента от теглото) е газ хлор, неизбежен страничен продукт от алкалната индустрия, той е не само богат на суровини, но и един от важните продукти за развитието на хлор-алкалната индустрия и баланса на хлорния газ. Следователно, въпреки че делът на поливинилхлорида в пластмасите е намалял, той все още поддържа висок темп на растеж.

Поливинилхлоридните пластмасови продукти са широко използвани, но в средата на -1970s беше признато, че мономерът винилхлорид (VCM), оставащ в поливинилхлоридната смола и продуктите, е сериозен канцероген, който несъмнено ще повлияе на поливинилхлорида до определена степен. Развитие на хлоро-зени. Въпреки това, хората успешно са намалили остатъчния VCM с помощта на автомобили, така че съдържанието на VCM в поливинилхлоридната смола ще бъде по-малко от 10ppm, което отговаря на изискванията на санитарната смола и разширява обхвата на приложение на поливинилхлорида. Той дори може да направи съдържанието на VCM в смолата по-малко от 5ppm, а остатъчният VCM след обработката е много малък. По принцип е безвреден за човешкото тяло и може да се използва като опаковка за храна и лекарства и за детска игра.